Фонът

Норман Кийт Колинс - който по-късно става известен с прякора си Моряка Джери - е роден на 14 януари 1911 г. в Рено, Невада, макар че прекарва детските си години в Укия, Калифорния (на около 150 мили северозападно от Сакраменто). Като дете получава прякора Джери от родителите си, които имат магаре със същото име. Магарето, вярно на природата си, е малко магаре и затова, когато Колинс е малък,Родителите му дават този прякор. Частта "моряк" идва по-късно, когато Колинс постъпва във флота.

Началото на неговото изкуство

Когато е в тийнейджърска възраст, Колинс започва да обикаля страната на автостоп, следвайки примера на много други хора, уморени да преследват идеала на американската мечта, който по онова време е повсеместен. По това време той се запознава за първи път с изкуството на татуирането.

Колинс започва сам да експериментира в занаята, работейки с каквито инструменти намери и практикувайки върху всеки, който е готов да му позволи (дори плаща на безделници с евтино вино, за да му позволят да практикува върху тях).

Тук трябва да се отбележи, че когато казваме експериментиране, нямаме предвид татуиране с пистолет, пигменти и, разбирате ли, стерилизация от най-високо ниво. Когато Колинс е експериментирал с този занаят, той обикновено го е правил с игла и черно мастило, за да вкарва ръчно рисунки в кожата на хората. (Това, което вероятно в наши дни би се нарекло "занаятчийско татуиране", но е известно най-вече каточрез забавно звучащото "stick-n-poke".)

В крайна сметка Колинс попада в оживения метрополис Чикаго през 20-те години на ХХ в. Там среща първия си наставник по татуиране - Гиб "Татс" Томас, който учи Колинс как да използва пистолет за татуиране и в процеса на работа го плаши до смърт.

Историята разказва, че Томас завел Колинс в моргата по време на нощната смяна, за да може да се упражнява върху истинска кожа. Когато стигнали там, Колинс хванал ръката и се готвел да татуира трупа. В този момент трупът - който всъщност не бил труп - се изправил и изплашил Колинс, за радост на останалите присъстващи.

След като няколко години татуира курсантите от Военноморската академия на Големите езера, Колинс се записва в армията и е изпратен на различни пристанища в Азия, преди да се озове на Хаваите през 30-те години на миналия век.

Там Колинс продължава да работи като художник на татуировки до 1941 г., когато японците бомбардират Пърл Харбър. В желанието си да се завърне в бойните действия Колинс прави опит и му е отказано да бъде приет отново, затова вместо това се записва в търговската морска пехота и се твърди, че е работил в японски води през по-голямата част от Втората световна война.

Когато се завръща на Хаваите, светът е съвсем различен. Колинс се завръща към татуирането и го прави до 50-те години на миналия век, когато данъчната служба го глобява. Като символичен среден пръст на правителството Колинс затваря магазина си и продължава да татуира тайно, докато друг татуист, Боб Палм, не го убеждава да се върне към бизнеса.

Определяне на културата на татуировките

По време на кариерата си като татуист Колинс не само създава емблематични татуировки, които днес се възпроизвеждат от художници по целия свят, но и помага за развитието на изкуството и занаята на татуирането като цяло.

Сред най-големите му постижения е, че благодарение на Колинс разполагаме с лилаво мастило. Преди Колинс татуировките се правеха само в няколко цвята - черно, зелено, червено и жълто. В желанието си да покаже друг местен художник, който често се опитваше да вбеси моряка Джери, Колинс работи с компания за създаването на т.нар. карбазол виолет - първото лилаво мастило. Дълго време Колинс използваше самолилаво мастило на тези, които смяташе, че са го заслужили, като ги заклеваше да пазят в тайна произхода му.

Благодарение на него иглите за еднократна употреба се превръщат в нещо обичайно. Освен тези монументални нововъведения в татуирането Колинс е един от пионерите в използването на автоклав за стерилизиране на оборудването си.

(С други думи, ако някога сте си правили татуировка или познавате някой, който си е направил татуировка, можете да благодарите на Сейлър Джери за това, че не е умрял от инфекция.)

Докато се занимаваше с определянето на татуировката, каквато я познаваме, Колинс също така култивираше отношения с татуисти от цял свят, създавайки изкуство, което съществува и до днес. Сред тях се открояват произведенията му, повлияни от японското изкуство, което той научава отчасти от "Хори" в Япония - майсторите на татуировки, които до момента, в който Сейлор Джери започва да общува с тях, държат методите и идеите си затворени заХори, почетна титла, която означава "да издълбаеш", е присъдена на японските майстори на татуировки. Колинс, който използва всички шеги, които са му правени и които той е правил на други, си дава титлата Хори Смоку, с която се подиграва с факта, че японските му сънародници не могат да произнесат фразата "Holy Smoke".

Следващото поколение

Освен с японския Хорис, Колинс поддържа връзка с много други татуисти, включително с трима други бъдещи майстори на това изкуство - Ед Харди (да, той също беше истински човек), Майк "Роло" Малоун и Зик Оуен.

Колинс продължава да прави татуировки на Хаваите в магазина си, разположен на улица "Смит" в китайския квартал на Хонолулу, до 1972 г., когато си отива по начин, който подхожда на живота, който води. Получава сърдечен удар, докато кара мотоциклета си, и умира три дни след инцидента.

Преди да умре обаче, той накарал съпругата си да му обещае едно нещо: ако Харди, Малоун или Оуенс не купят магазина му, той иска да го изгори до основи. За щастие Малоун се намесил и купил магазина. Малоун продължил да татуира в магазина (сега наречен China Sea) през следващите двадесет и пет години. Понастоящем магазинът все още съществува под името Old Ironside Tattoo, като използва името, което Колинс използвал катопсевдоним на късно вечерно радиошоу, което той води, за да говори за политика, философия и др.

...и бутилка ром

В края на 90-те години на миналия век Харди и Малоун си партнират със Стивън Грас от Quaker City Mercantile във Филаделфия, за да създадат Sailor Jerry Ltd. - компания, която ще произвежда произведения на изкуството, дрехи и в крайна сметка ром, който ще носи прякора на Колинс. Както и съвършенството на самия Колинс при създаването на неговото изкуство, Харди, Малоун и Грас създават рома с тази цел - те искат продукт, койтоКолинс би се гордял с това.